На Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ, две авторки от България и Румъния обмениха идеи за литературата и женските гласове в поезията и прозата. Надежда Радулова и Щефания Михалаке проведоха разговор, в който подчертаха значението на съседските литературни влияния.

Радулова сподели, че четенето и превеждането на произведения от съседни автори е подобно на огледало, в което се разпознаваш. Тя акцентира на ролята на поезията като форма на съпротива, особено когато става дума за женския писателски опит, който исторически е бил подложен на допълнителни предизвикателства. Според нея, в днешно време езикът в литературата е доминиран от мъжки гласове, а консервативната среда в България затруднява развитието на женската литература.

На въпрос относно баланса между поезия и проза, Радулова описа себе си като мигрант, който преминава между двете форми на изразяване. Тя обясни, че поезията е бърз достъп до емоции и идеи, докато прозата изисква повече търпение и дългосрочен ангажимент. „Прозата позволява да не си идеален“, добави тя, илюстрирайки разликата между двете.

Темите, които вълнуват Радулова, включват женската сексуалност, майчинството и детския език. Когато беше попитана за предпочитанията си между писането и превеждането, тя изрази, че превеждането е по-вълнуващо за нея, тъй като ѝ дава възможност да се свърже с нови гласове, които не може да достигне сама. „Пиша каквото мога, а превеждам каквото искам“, каза тя.

В момента Радулова работи върху сборник с разкази, вдъхновени от страшни теми, и подготвя роман, който ще бъде основен фокус през следващата година. Събитието завърши с четене на стихотворения от двете писателки, което подчерта значимостта на литературния обмен.

По-рано през деня, Радулова участва в представянето на детската книга "Лупо и Тумба" от Петя Кокудева, на румънски език, в качеството си на редактор на произведението.